Трима афганистанци в църковно убежище: Надежда за ново бъдеще в Германия

Трима афганистанци в църковно убежище: Надежда за ново бъдеще в Германия

В Бремен, по-точно в Лесум, темата за църковното убежище в момента се обсъжда горещо. Фокусът е върху трима афганистанци, които са избягали от родината си преди десет и единадесет години и са живели в Швеция няколко години. Там те посещавали училище, завършвали обучение и работели по работните си места. Но забраната за работа и заплахата от репатриране в Афганистан я подтикват да емигрира в Германия. Според европейските закони отговорност носи страната, която първа приема бежанци в Европа – и това може да е Швеция. Weser куриер съобщава, че афганистанците могат да бъдат върнати обратно в Швеция в рамките на шест месеца, освен ако не се ползват от защитата на църковното убежище.

В момента двама от тримата мъже вече са подали молба за църковно убежище в църквата "Възкресение" в Лесум, докато процесът за един от тях все още продължава. Ларс Акерман, управляващ директор на убежището на църковната асоциация, е разгледал подробно положението на мъжете и е убеден, че те нямат "нулево бъдеще" в Афганистан. В Германия, поради продължаващия недостиг на квалифицирани работници, тяхното обучение може да бъде предимство и също така да спести държавни разходи. Deutschlandfunk Nova посочва, че този вид убежище, въпреки че не е законно признато, се основава на морални убеждения и служи за защита на хората от депортиране.

Предизвикателства и най-добри възможности за бежанците

Централен аспект на църковното убежище е възможността да се спечели време за преразглеждане на молбите за убежище. Защитата обикновено се предоставя в случаи на трудности, когато има остра заплаха за живота или тялото, както показва ситуацията на тримата афганистанци. Мъжете също трябва да имат положителна перспектива за оставане в страната. Мнозина се надяват на пречки пред депортирането, които може да се дължат на държавно преследване. Експертна инициатива за религиозна политика обобщава, че правната основа на църковното убежище се основава на политически споразумения, а не на правна основа. Това води до вълнуваща, макар и правно съмнителна ситуация.

Предизвикателствата пред афганистанците се крият не само в несигурността на техните процедури за убежище, но и в социалното приемане. Тъй като мъжете имат западен произход, те се опасяват, че няма да бъдат добре приети в Афганистан. Те са мотивирани да работят с цел бързо излизане от държавни помощи - но остава неясно как органите за убежище ще вземат решение по молбите им. Въпреки това остава известна степен на надежда, тъй като Германия в момента не депортира престъпници в Афганистан, освен престъпниците, и следователно може да намери по-прагматично решение.

Ролята на църквите и общностите

Подкрепата от общности и църкви е незаменима част от процеса на предоставяне на убежище. Църковното убежище се предлага като защитен инструмент повече от 40 години и дава надежда на много бежанци. Според данни от 2022 г. 859 протестантски, 243 католически и 15 свободни църковни общности са предложили убежище на търсещите защита. Експертна инициатива за религиозна политика подчертава, че традицията на църковното убежище датира от древни времена и все още играе важна роля в работата с бежанците днес. Въпреки това, църквите също са критикувани, защото биха могли да подкопаят съществуващия закон и да предотвратят депортации.

Ситуацията на тримата афганистанци от Лесум не е просто индивидуална история за бягство, но отразява и сложния дебат за депортирането, защитата и човешката съдба. Следващите седмици ще бъдат решаващи за това дали и как може да бъде осигурен нов живот за тях в Германия.